ТАЙНИ
Гениалният обирджия Митко Силистренчето бягал от затворите, когато си поискал

Касоразбивач №1 на България - Димо Лазаров, спаси от унищожение уникалната ключалка на 120-годишна метална каса, принадлежала някога на клона на Отоманската банка в Пловдив. Уникатът, дело на англичанина Самуел Чатууд, бил открит веднага след Освобождението през 1978 г. Цял век го използвали съдия-изпълнителите, но наскоро ключовете били загубени. Налагало се касата да бъде разрязана и секретният механизъм на ключалката унищожен. В последния миг се намесил обаче 36-годишният Димо Лазаров. Той разгадал по чертежи системата за заключване на униката, която била моделирана така, че да блокира завинаги, ако някой я насили с шперц. Нашенецът обаче успял да се справи.

Ювелирната операция на Димо Лазаров отново извади на дневен ред въпроса кой е наследникът на най-легендарния български касоразбивач - Димитър Гавраилов?
Титлата е престижна, защото през 30-те години на миналия век гениалният български бандит опустошава банките в България със силата на природно бедствие. Пришълецът от Тутраканско, Силистренско, едва 15-годишен шлайфа в столицата всички нива на джебчийството. Толкова е талантлив, че бързо му доскучават лесните печалби. От скуката го вади приятелят му Иван Георгиев. Току-що излязлата от затвора кримка разказва на тутраканчето за запознанството си в затвора с легендарния евреин Емануил Шалом, прославил се с набезите си срещу банки и сейфове на богаташи. Димитър Гавраилов веднага и завинаги се влюбва в ^мечкарството^, както наричат тогава касоразбивачеството. Нашенецът започва редовно да посещава в затвора Шалом. Свижданията всъщност представляват устни занимания по касоразбивачество. Срещу 2000 лв. общ хонорар Гавраилов попива от евреина всички тайни по отключване и разбиване на каси.
Митко Силистренчето, както го наричат още, веднага решава, че разбиването на каси е срам за занаята и след сухи тренировки с образци на елитната каса ^Бурджев^ през пролетта на 1930 г. опразва сейфовете на Българската спестовна банка, Еврейската банка, Европейската банка в Шумен и Интербанк в Бургас и т.н.
Въшлясал от пари, талантът се отдава на гуляи, минава като тайфун през бардаците на столичните шантонерки и се натъква на полицията.
В Централния затвор касоразбивачът демонстрира друга страна на своя гений - няма пандиз, от който да не може да избяга.
Номерът, който Спас Дойчев (последното име, под което е арестуван) прилага в Софийския затвор, е изумително прост. На проверките вместо Спас започва да се обажда подученият и подкупен от него пандизчия Господин Петров-Кучето, а вместо Кучето се обажда Спас. Така двамата постепенно объркват разпознаването на гласовете от надзирателите. Номерът е, че Кучето може да излезе всеки момент срещу 1000 лв. гаранция, но няма пари. Така на 15 септември авер на касоразбивача внася гаранцията и той излиза на свобода вместо Господин Петров-Кучето. Мята се на един от цилиндрите на влака за Цариград и се озовава в Турция. Купува си нова лична карта и под прикритието на майстор-зидар отарашва половин Турция. Връща се забогатял навръх Гергьовден другата година, но полицията случайно го спипва с шперцове в джоба при рутинна проверка. Бяга от Варненския затвор, преименува се и продължава гастрола си из България.
Удара на живота си легендарният касоразбивач прави след най-срамния гаф в кариерата си - на Севлиевския пазар в движение пребърква як селянин, който го усеща, тегли му здрав бой и го предава на полицията. Още същата нощ бандитът духва от ареста и решава да измие позора като обере Варненската популярна банка. Действията му заслужават холивудски сценарий. Бандитът се лепва като суперагент за касиера на банката и научава всичко за него. Един ден касиерът си купува нови панталони и оправдава очакванията на касоразбивача като забравя ключовете на банката във всекидневните си панталони. Останалото е елементарно за гения и Дойчев си вади дубликати за хранилището и касата на банката. След това влиза и излиза повече от десет пъти от банката, без да пипне и грош. Не пипа парите, дори когато заварва в касата 500 000 лв, защото иска да вземе милиони. Вместо това започва да чете вестници и да умува, кога Централната кооперативна банка ще отпусне големия кредит на Варненската популярна банка. Улучва момента с точност до един ден и на 2 срещу 3 септември 1932 г. задига от касата 1 млн. лева и 50 златни наполеона.
Следват няколко ареста и сътоветните бягства. В движение касоразбивачът опразва касите на банки, кооперации и търговски дружества в Русе и Пловдив. При последното му бягство заблуден полицейски куршум го убива на 11 юли 1935 г., едва 35-годишен.
Според някои наследник на Димитър Гавраилов в днешно време е Стефан Станев - Германеца. Бъдещият касоразбивач се прочува още в Варненския затвор. Там профито Стефан Бъчваров го учи на занаят в килия № 40. Още след първия урок Германеца си прави шперц от парче електрод и отваря бравата на затворническата работилница.
След излизането от затвора през 1987 г. веднага отваря куп ключалки на голяма бензиностанция, но в касата има само стотина лева. Бесен, Германеца налита същата нощ на друга бензиностанция край Попово. Арестуват го, когато излиза през прозорчето на тоалетната с 48 000 лв. в пазвата.
Докато излежава четвъртата си присъда в Бургаския затвор, касоразбивачът е вдигнат по тревога, за да спаси касата ^Адлер^ на местния месокомбинат. Разсеяната касиерка напънала ключа в неправилна посока и го счупила. Германеца е повикан, след като две седмици най-елитните бургаски ключари напразно се потят над сейфа. Пандизчията умува само минута-две. На шестата парчето от счупения ключ е в ръката му и ключалката е отключена. Въпреки отбраната публика, никой не се сеща как го е направил, твърди се само, че в ръката си държал малко парче магнит. След това прави същото и с касата на Тютюневия комбинат. После отваря с кламер касата в бакалията на жената на старшината от затвора Иван-Усмивката. След последния пандиз тарифата на преквалифициралия се в спец по всякакви легални касови проблеми Стефан Станев е от 2 до 20 хиляди.
Наскоро в Англия по-прочут от българския чадър стана българинът
Бисер Николов - Майстора, както го кръщават медиите на Острова.
Той създава комплекс за малоценност в местните ченгета само за половин година подвизи. В съдебните и полицейски протоколи българинът е признат за международен престъпен гений. Бисер Николов завоюва признание като открива пропуски и в най-скъпите алармени системи на магазините от най-големите хранителни вериги. Освен това българинът опустошава 29 кафенета от веригата ^Прет-а-манже^, като разгадава системите на ключалките само по външния дизайн. Без да остави никакви следи, Бисер Николов и чиракът му Касим Хюсеин обират десетки кафенета между Лондон и Оксфорд. След това се прехвърлят на пъпа на английската столица и собствениците на магазини и заведения по луксозната ^Оксфорд стрийт^ се разтреперват.
Лондонските суперченгета се чудят как да ги сгащят при липсата на всякакви следи и улики и започват да наблюдават на късмет необраните още обекти. Тактиката дава резултат и на 1 декември ги арестуват с плячката на излизане през аварийния вход на кафене. Би Би Си твърди, че мащабът на фамозния българин е много по-голям - подобни неразкрити удари с неговия почерк имало из цяла Европа.
С друг почерк - влизат, вземат и оставят следи, които служат само за подигравка, се подвизава незаловената още ^златна петорка^, която обра около 9,5 млн. в пари и бижута от личните сейфове на трезора в клона на банка ^Биохим^ в столичния квартал ^Гоце Делчев^. Според разследващи, възможно е действителната сума да е поне двойно по-голяма. Неповторимият почерк на обирджиите издава истински артисти в занаята. Бандата без проблеми обезврежда СОТ и всякакви алармени системи. Минава през половинметрови железобетонни подове и стени. Накрая оставя на пода на трезора милиони косми от фризьорски салони, прах за пране и омекотители.
Подобен почерк издава ^великолепната петорка^най-малко при опустошаването на сейфовете на два бижутерски магазина в Пловдив.
Според топкриминалистите зад бандата стои мозъчен тръст, който търпеливо и безпогрешно засега изпипва всеки удар. Най-вероятно босовете на ^златната петорка^ са бивши служители на МВР с богат опит.

Славей КОСТАДИНОВ

ДОСИЕ
- Преди две години шум се вдигна около циганската касоразбиваческа банда от плевенското село Бохот. През 2002 г. за няколко месеца обирджите успяват да опразнят касите на земеделските кооперации в цяла Северна България. На нито едно местопрестъпление не са оставени отпечатъци и улики. При всички кражби се избира моментът, когато касите са пълни. Според разследващите зад циганската банда от с. Бохот стои извратен гений, който е изчел едва ли не цялата световна кримилитература, закото при акциите били изкопирани методите на престъпния елит по света, както и чалъмите им за заличаване на следите. Засега циганите са на свобода, има само косвени улики срещу тях.
- Най-голямо нахалство сред касоразбиваческото съсловие в България засега е проявил 22-годишният Мартин С. Той е пипнат, докато режел с горелка касата на адвентистката църква на ул. ^Солунска^ в София. Преди това младежът обрал с ортаци 1025 евро, 1000 долара и личните карти на отците от храма, но металната каса им се опънала. След два дни Мартин невъзмутимо се върнал, влязъл с ключа на гаджето си. Ченгетата го пипнали отзад, докато режел касата.
- Известният касоразбивач Георги Ангелов от шуменското с. Правец беше арестуван, след като смени занаята - заради кражба на агнета и плячкосване на хранителни магазини. Преди да мине на агнета, Георги Ангелов успял да опразни сейфовете на десет кметства и пощи в цяла Северозападна България.